Момичето

Там, някъде в отминали години,

в забравен удар на стрелка,

загубила бях своята невинност,

кога ли, случи се това?

Така и не разбрах къде отиде,

онова дете с безгрижния си глас,

скрило в пазвата си цвете

и сухичка коричка хляб.

Къде отиде онова момиче...

което бягаше из гъстите гори,

в косите си закичила кокиче,

във шепи сбрало пеперудени сълзи.

Къде се скри това момиче,

кога отиде си таз нейна красота,

...кога във бурите увлечена,

АЗ, пуснах нейната ръка?

Но сигурна съм, че и днес я има,

тя скрила се е в мойта малка дъщеря,

да продължи белите недовършени,

да къса необраните цветя,

да вплита вятъра в косите си,

да сбира пеперудения смях.

...Сега във мойта дъщеричка,е скрито,

ТО, вечното момиче не пораснало!

Поглеждайки очичките и виждам,

блясъка изгубил се от моите очи.

Сега отново го откривам,

момичето от моите спомени.

Надежда Памукова