Цената да обичаш

Зарових чувства, за да си щастлив,
забравих колко си любим,
изтрих те част по част,
от сърцето не можах!
В нощта се питах как си?
В нощта в която аз не бях до теб,
дали и ти не спиш и нямо
се взираш в точка на тавана!
Оставих те да страдаш сам,
със вярата, че ти дарих живот
и тази болка щом я няма
ще срещнеш новата любов!
Онази топла и спокойна,
създадена за теб..
А не открадната, и взета в заем
за час, за нощ или за две!
Излъгах те, за да ме мразиш
омразата по-мъничко боли.
Излъгах те и ти повярва,
че бих обикнала, чужди черти.
И ето, вече те няма
и тишината е побъркваща
и тази болка сляпа,
ще мога ли да победя!
На капките сълзи в очите
не вярвай, те не са любов,
и нямата ми болка не усещай,
и тя е, просто от тъга..
Върви си и бъди щастлив,
това е най-високата цена
която някога платих за любовта!

Надежда Памукова