Тихият пристан

Ти си тихият пристан 

в този голям океан,
но не умея котва да пускам,
такава съм мечтателка.

Когато от тежко пътуване
уморена тъжно кажа "здравей"
ти с усмивка протягаш ръцете си
утехата приятелска да ми дадеш.

И когато намразила себе си,
своята слабост не мога да скрия
ти изслушваш ме мълчаливо,
само ти знаеш какво ме вълнува.

Ти ме научи че падам ли
трябва да стана, да продължа
да събирам хубави спомени
в кутийката наречена душа.

Знаеш ли? Успя създаде ми спомен,
но не от образи и лица
ти запечата в душата ми
дума една .....!

Прости че няма да я кажа
обещах това веднъж,
но пък ти нали я знаеш
повтори я тихичко наум.

Ти си моята спирка
в този сив и мрачен океан
идвам при тебе, скривам се
после казвам ти "лека нощ"
и отивам си. 

Надежда Памукова