Избрах да си отида,
избрах си да мълча.
И всички спомени любими,
дълбоко да заключа.
Избрах да си отида,
дошло бе време за това.
Дойдох в живота ти като стихия,
а го напускам като тиха река.
Избрах си да мълча... и премълчах,
преглътнах не една сълза.
А ти така и не разбра,
защо има в очите ми тъга.
Отидох си с мъглата на на нощта,
а утрото не ми донесе нищо твое.
И ето ме, отново тук сама..
на мястото, където ме намери.
Жена останала неразгадана,
жена прежалила и не една душа.
Едно така и не разбрах!
Не зная, защо за теб е друга болката?
И ето ме далеч, далеч...
И всъщност винаги аз тук съм била,
но в самотата си човек,
близост и през километрите открива.
Докосване на две души..
и после тихи.. всеки там,
и няма смисъл от сълзи,
човек се ражда и и умира сам!
Надежда Памукова
Няма коментари:
Публикуване на коментар