Очи затварям, но пак виждам,
уста затварям, но мълвя,
душата давам, но я губя
сърцето искам аз да спра.
Пред мен едно е, а виждам друго,
говоря аз, но пак мълча,
давам всичко и нищо нямам
и не мога да се разбера,
защо сама се наранявам,
защо говоря аз лъжи,
защо давам като нямам
а ти сърце не спираш да туптиш.
Но ти сърце докато тупкаш леко,
очите ми ще виждат
устата ще мълви,
а ти сърце дето не спираш,
нека все да те боли!
Надежда Памукова
Надежда Памукова
Няма коментари:
Публикуване на коментар