Тъмен път, един тунел
вопъл тих а после, тишина
ужасно грозна тишина.
Не виждаш своя път сега
обгърнат си от самота,
вопъл тих изтръгва се от теб,
а после стих от познат рефрен.
Опитваш се да бъдеш смел,
да се изправиш с гордо вдигната глава,
отчаяно забиваш нокти във нощта.
Искаш да откриеш нечия душа,
но това ще е напразно знай
очите щом не виждат път,
и твойте опити са крайни
когато ти си някой друг.
Надежда Памукова
Няма коментари:
Публикуване на коментар