Любовта

Любовта - тя идва тиха!
Неканена, нечакана,
единствен порив на духа.Побира в шепи цялото ти чувство,
запълвайки онази тежка празнина.
Тя - се познава в малката усмивка, в блуждаещият поглед, в тишина.
С безумен трепет да обичаш, преливаща, струяща светлина!

Любовта-тя идва тиха!
Не дива, пареща,
а кротка и добра...
Не пита, и не чака, и не иска,
не те ограбва-дава свобода.
Тя - никога не си отива!
Не се замества, не тежи.
Като жива в теб се ражда,
усещаш я как диша, смее се, как спи...
Усещаш я през хиляди дихания, намираш я във всичко, в жест,
предаваш я с безмълвните послания,
дори не чакаща обратна вест!

Любовта - тя, истинската идва тиха!
Не тропа на вратата ти, не чака "влез".
Тя просто те открива в очите, само на един човек!
Познаваш я, защото тя е твоя,
била е винаги, сега дошъл мигът..
И вече знаеш, всичките провали,
били са просто нужен път!

Любовта-онази, вечната и днес я има!
Не е тя нужен блян на празните сърца,
а онази вечно действаща магия,
с която чувстваш, знаеш се "живял"!
Усещал си,обичал, страдал, видял си, помнил, по-мъдрял...
Но ТЯ е вечната, която може и в студа безумен да ти бъде храм!
Човек се ражда да обича,
това остава, помни се след теб.
Не къщи, не дървета-птички, а любовта дарена на един човек!

Надежда Памукова