Мое лято

Лудо лято, моя любов,
луда страст с дъх на море,
оцветен в синьо мираж,
невинен смях на дете.
Изнизват се трепети, спомени
като пясък от моите ръце,
в луд танц на времето,
ти зовеш ме към твойто сърце,
и със думи препратени с ехото
ми нашепваш нежни слова.
Лято мое от луди спомени
не изчезвай от мен никога!
Ако бях една песъчинка 
от безбройния пясък по целият свят
би ли познал аз коя съм,
от милион песъчинки една?
Аз бих те открила на дъното на дълбок океан,
бих те познала сред хиляди морски звезди ако беше една.
Бих те намерила сред поляните от диви цветя,
да беше даже малка тревичка,
бих те познала,
и сред ято прелитащи птици,
бих те видяла ако беше перце,
бих открила в теб любовта ти,
бих познала твоите нежни ръце.
Аз намирам те всеки нов ден,
с всяко утро се раждаш отново,
с още късче любов обновен,
те запазвам в сърцето с копнеж.
И навън щом отиде си лятото,
сменено от есенен хлад,
ти остани с нежният повей на вятъра.
Остани за мен вечното лято,
лудо, с дъх на море,
с хладен бриз по косите ми, нощем,
с огнен залез над спокойно небе!

Надежда Памукова