Върви си

Искаш прошка, не не искай, не мога аз да ти я дам.

Искаш всичко да забравя, не не мога и го знам.

Върви, не ми го причинявай, не искай нищо ти от мен.

Върви, не не обещавай, ще го забравиш някой ден.

Ти много болка причини ми, открадна моите криле.

Сега те моля, моля те, върви и болката със себе си вземи.

Дано ти никога не срещнеш жена, такава като теб.

За да не можеш да усетиш любов, но топла като лед.

Сега си тръгвай, и не искай за всички грешки да простя.

Не мога аз дори да искам, любов отново да си позволя.

Надежда Памукова