Оставете ме, да живея живота
така, както аз го разбирам,
нелогичен, объркан и смахнат,
но е мой и такъв си го искам!
Оставете ме, да бъда свободна
нямам нужда от чужди окови,
нито болка, нито вина
мойто сърце ще затвори.
Аз съм силна, дори и сама
разберете, не съм безразлична,
но дори да греша
нямам нужда, прошка да искам!
Моят свят е такъв, нелогичен
малко шантав, но романтичен,
малко искам да бъда щастлива,
много трябва, за да стана страхлива...
Не приемам чужди уроци
и аз имам пороци,
не познавам страха
и обичам в тишина!
Аз съм такава, може би луда,
но животът и луд си е мой
оставете ме, не ставам заложник,
аз живея в ритъма свой!
Надежда Памукова
Няма коментари:
Публикуване на коментар