Любов от илюзии

Парещ въздух, наситен и тежък
ден като друг,може би,
но в мен нещо го няма,
болката отиде си.
Празни думи облечени в истина,
празни думи, навяват тъга,
свикнах все да те няма,
и сега ме е страх,
това ли е краят?
Аз не исках това,
преди ми стигаха няколко думи,
кратки целувки през парчета стъкло,
късчета радост, късче любов.
Вече не искам откраднати мигове,
не искам парчета живот,
искам щастие а то все не идва,
уморих се да чакам, любов.
Умирах от болка, но вече я няма
има само тъга и огромна вина,
празно място в сърцето, ми напомня за нас,
загубени спомени,
завръщат се в нощния час.
Не разбираш ли, страдам,
не видя ли боли,
кратък миг на безумност,
а накрая сълзи.
Не останаха думи,
не остана живот
не остана приятелство,
само тази... любов.
Любов от илюзии
любов от мечти,
любов от устни не-целунати,
любов от разбити души.

Надежда Памукова