Приказка

В един отминал свят,
живели някога, момиче и момче,
страшно самотни били,
после се открили..
И любовта разказва ми сега, приказката с познати герои.
Обичали се много, но...
но както често става,
не успели да запазят нежността,
тя отлетяла
объркали нещо и така,
загубили сродната душа.
Но съдбата им дала втора възможност,
отново родили се те,
в нов живот пак отначало,
за да поправят грешката
и да запазят цялостта.
Сега отново се открили
любовта сама дошла,
неканена, така позната,
като повторен опит,
като повторен епизод.
Намерили изгубената цялост,
онази част, която липсвала
в самотните нощи,
в минутите на радост и тъга,
липсващата нежна ръка,
липсващото топло рамо,
и думата една.
Те пак до лудост се обичат
не ги възпира грешната съдба,
че в този живот закъсняла
да събере любовта,
не ги дели зловещо разстояние,
душите близки са!
От живота отминал,
спомени нямат,
всичко наново започва за тях,
но те пак се открили
остава въпроса сега,
в тази приказка, за някои добре позната,
въпроса е за грешката?
Дали сега ще я поправят,
дали сега ще си простят, дали...?
Или пък пак ще се изгубят..
Няма отговор сега,
ще трябва малко да почакаме
за развръзката.
И ако някой себе си познае,
в тази приказка на любовта,
то нека знае,
всички сме половинки от цяла душа,
а любовта е да го осъзнаем
и ако не, повтаря се съдбата,
за да намерим и да съберем душата.
Че такава е съдбата да търсим половинката си на земята.

Надежда Памукова